Над половин тон храни са възбранени при проверки по Черноморието

Над половин тон хранителни продукти са били възбранени при проверки на Българската агенция по безопасност на храните по Черноморието. Това съобщи министърът на земеделието и горите Пламен Абровски, цитиран от бТВ. Проверките са извършени в четири предприятия – две месопреработвателни и два пакетажни цеха.

„В рамките на вчерашния ден проведоха една много задълбочена проверка на четири предприятия – две месопреработвателни и два пакетажни цеха, където се извършва преработка. В половината от тях, за съжаление, намериха несъответствия. Над половин тон храни бяха възбранени“, заяви Абровски.

Сред установените продукти са топени сирена и краве масло с изтекъл срок на годност или с неустановен произход.

По думите му проверките показват, че системата за контрол работи ефективно.

„Българските граждани трябва да бъдат спокойни. Агенцията по храните работи и работи много добре. Това е абсолютен приоритет на правителството – да имаме достъп до здравословна и качествена българска храна. За това ще бъдем абсолютно безкомпромисни“, категоричен беше министърът.

Абровски обясни, че една от основните цели на проверките е проблемните продукти да бъдат установени още преди да стигнат до етапа на преетикетиране и препакетиране.

„Когато имаш такъв тип стока, ти можеш да я хванеш на етап преетикетиране и препакетиране. И точно това цели Агенцията по храните, когато прави тези проверки – те отиват в основата, в началото на хранителната верига, защото там можеш да ги хванеш“, каза министърът.

Той подчерта, че ако даден продукт бъде преетикетиран и препакетиран, проследяването му става значително по-трудно.

Абровски призова потребителите да не бъдат излишно плашени от отделни нарушения.

„Ние не можем постоянно, хвалейки се с работата, да плашим хората. Те трябва да бъдат спокойни, когато отидат в магазина, и да знаят, че държавата и инспекторите са си свършили работата и това, което взимат от рафта, е качествено, проверено и безопасно“, заяви той.

По думите му установените нарушения стават все по-редки, а самите проверки имат и превантивен ефект върху производителите.

Сред основните теми в разговора бяха и резултатите от изследване на потребителска организация, според което при част от изследваните сирена е установено високо водно съдържание.

Според Абровски проблемът е свързан с действащите правила и възможностите за влагане на различни суровини и мазнини при производството.

„Когато ти внесеш сухо мляко на прах, той в голямата си част е обезмаслен. За да можеш да го докараш до там, че да имаш сирене, се налага да се слагат мазнини. Добавянето на естествена мазнина, от животински произход, е много скъпо. И затова в голямата си част се слага растителна мазнина, която замества животинската“, обясни той.

По думите му именно това позволява да бъде произведен продукт с повече вода и по-малко протеин.

Министърът съобщи, че вече е създадена работна група в Министерството на земеделието, която ще подготви промени в наредбата за млечните продукти.

„Буквално до една-две седмици работната група, която е създадена в Министерството на земеделието, ще започне да работи по наредбата за млечните продукти“, каза Абровски.

Целта е да бъде ограничено широкото тълкуване на правилата и ясно да се разграничава истинското сирене от имитиращите продукти.

„Това, което е направено от мляко, ще се казва сирене. Това, което е направено от мляко и е в рамките на един непрекъснат процес на производство, ще се казва кашкавал. Всичко останало ще се нарича или имитиращ продукт, или продукция с високо водно съдържание“, заяви министърът.

Кога ще влязат в сила новите правила?

По думите на Абровски промените могат да бъдат готови след обществено обсъждане, като ориентировъчният срок е началото на ноември.

„С три седмици обществено обсъждане, да кажем първи ноември, може да имаме вече наредба, която е влязла в сила“, каза той.

Това обаче не означава, че всички продукти с високо водно съдържание автоматично ще изчезнат от магазините. Целта е да бъдат променени правилата и да няма възможност продукт, който не отговаря на изискванията за сирене, да бъде представян като такъв.

Абровски уточни, че в работната група ще бъдат включени представители на потребителите, преработвателите, производителите, технологичната и научната общност.

Министърът коментира и инициативата „Кошница с грижа“, като я определи като първа стъпка към по-сериозно преструктуриране на сектора.

„Нашата верига на доставки е счупена. Моделът на нашето земеделие е много сгрешен“, заяви Абровски.

Според него основният проблем е, че българските земеделски производители трудно могат да планират какво и в какви количества да произвеждат.

Той даде пример с производител от Дания, с когото се е запознал, докато е работил в Брюксел.

„Той ми казваше: „Пламен, аз никога не засаждам нещо, което вече не съм продал“. Аз питам как така става това, а той казва: „За нас се грижи големият кооператив“. Те сключват общи и рамкови договори и ние знаем какво е необходимо, количествата, които са необходими, и вече работим“, разказа министърът.

По думите му именно кооперирането може да даде на българските производители по-голяма пазарна сила и възможност да договарят по-добри цени.

Държавата засилва контрола върху вноса

Абровски заяви, че се предприемат мерки и срещу нелоялния внос на плодове, зеленчуци и други хранителни продукти.

По думите му Министерството на земеделието работи съвместно с Агенция „Митници“ и НАП.

„На границите се проверява по отношение на плодове и зеленчуци – всяка една партида, която влиза“, каза той.

Поет е и ангажимент да бъдат проверявани фактурите и декларираните цени, за да се установява дали внесените стоки са на реални пазарни стойности.

План за регионални кооперативи

Министерството на земеделието подготвя и модел, при който производителите ще бъдат обединявани на регионален принцип.

Абровски съобщи, че в следващите месеци общинските служби по земеделие ще започнат да събират производителите на плодове и зеленчуци, както и производителите на мляко и месо.

Идеята е те постепенно да се обединят в областни консултативни съвети и кооперативи.

Според министъра това може да промени и отношенията между производителите и големите търговски вериги.

„Ако в област Варна четири, пет или шест големи търговски вериги се борят за продукцията на един голям кооператив, повярвайте ми, тогава цените на земеделските производители ще бъдат много по-справедливи“, заяви той.

По думите му така ще могат да бъдат съкратени част от посредниците по веригата и едновременно с това да се постигнат по-добри условия както за производителите, така и за потребителите.

„Не може само да даваме пари“

Абровски призна, че преструктурирането на земеделския сектор няма да стане бързо.

„Това е процес, в който може би ще мине извън един мандат“, каза той.

Според него дълги години земеделската политика е била разбирана основно като разпределяне на финансови средства.

„От 19 години Министерството и министрите, които са били в Министерството на земеделието и храните, разбираха политиката като едно даване на пари. Но даването на пари е важно. Субсидирането, подпомагането на земеделските производители е изключително важно“, посочи министърът.

Той съобщи, че до края на януари българските земеделски производители ще бъдат подпомогнати с над 650 млн. евро национални и европейски средства.

По думите му само по т.нар. украинска помощ България предоставя 170 млн. евро, като за сравнение Гърция отделя около 41 млн. евро.

Според Абровски обаче финансовата подкрепа сама по себе си няма да реши проблемите в сектора. Необходими са промени в организацията на производството, коопериране, по-добро планиране и по-къса и прозрачна верига на доставки.

„За да имаме нормални цени, ние трябва да си структурираме първо сектора, второ – веригата на доставки“, обобщи министърът.